ЙОРДАН ЙОВКОВ

Изследване на живота и творчеството на един от най-големите български писатели на ХХ век. Тъй като Йовков е практически непознат на Запад, тази книга разглежда почти всички важни теми от неговата проза и драми. Основната част на книгата съдържа пет глави, от които първата е посветена изцяло на биографията на Йовков. Информацията за живота му е разпръсната в много публикации и никога не е била събирана в едно систематично цяло в рамките на по-голямо изследване. Следващите глави се занимават с военната проза, прозата от 20-те години, пиесите и разказите и романите от 30-те години. Тъй като само няколко от разказите на Йовков са преведени на английски език, за някои от произведенията са дадени обширни сюжетни обобщения. Книгата завършва с избрана библиография.

„Томът на Можейко е полезно въведение към Йовков… Подходящо за студенти от по-високо ниво.“ (Избор) „За мен е удоволствие да препоръчам този преглед на живота и творчеството на Йовков на всички читатели, а не само на тези, които се интересуват от българска литература… Можем само да се надяваме, че ще има такава широка читателска публика, каквато заслужава.“ (CSP) „…може да бъде напълно препоръчан, както на посветените специалисти, така и на всички, които желаят да открият повече за българския автор, когото Томас Ман смяташе за достоен да заеме място редом с най-великите писатели на разкази в света.“ (Южнославянски вестник).

Йовков пише стихове, разкази, повести и пиеси. Повечето от неговите поетично оцветени разкази и романи се развиват в Добруджа, регион, загубен от Румъния след Първата световна война, където той е бил учител. Едно от най-добрите му произведения е романът „Чифлик на границата“ (1934). Най-добрият майстор на прозата в съвременната българска литература, Йовков филтрира през паметта си материалите, дадени от реалния живот, за да създаде необикновено деликатни малки шедьоври. Най-характерният му герой е непрактичният мечтател, неспособен да се справи с реалния свят. През 30-те години Йовков се насочва към сценичното писане, но най-важният му принос остава белетристиката. (Биография на автора на Боукър)

— биография от Хана при Антимово и Легенди за Стара планина

Представете кръщелно свидетелство beletrista и не оставя съмнение и спорове рожден ден, можем да видим първите издания на книгите му. Заради уникалната си проза получава голямото литературно отличие „Иван Вазов”. Сборникът е пишеща машина, на която работи в Букурещ и е подготвил известните сборници с разкази „Песента на колелетата“, „Нощи в Антимовия хан“, „Балкански легенди“. Обзаведен офис е запазил вида на тридесетте години, там в комфорт и удобство, той създава своите шедьоври, на стената е окачен портрет на баща му. Наред с уникални ръкописи и скици ще видите преводи на чужди езици, които са извършили различни произведения. Изложени изследвания, направени върху работата му. На няколко пъти, посещение на музея и временни изложби. Обявен е за национална туристическа дестинация и се посещава от много местни и чуждестранни туристи. Обръща внимание на уникалното произведение на изкуството на Стоимен Стоилов, рисувана керамика „В света на Йовковите герои”. Сградата е отличена с най-голямата архитектурна награда “Архскар”. Той я получи за 30-годишнината на Съюза на архитектите в България за красивото дизайнерско решение.

   В пешеходната зона на Добрич е паметник в естествения израстък на класическата българска литература, бронзова статуя го изобразява седнал, можем да видим няколко забележителни паметника – на братята Св. Кирил и Методий, Стефан Караджа. Паркът разполага с мемориален комплекс с градска костница в памет на загиналите през Втората световна война, красотата на природата е показана в експозицията на Художествената галерия отвори врати в живописния парк, обхващащ 250 акра и е признат за паметник на културата и изкуството на градинарството. Наблизо ще видим най-голямата бронзова статуя на хан Аспарух. Отворен за посетители е музеят на 20 интересни факта за Йордан Йовков, който заедно с Дома-паметник са част от историческия музей.

Ема Донохю е романист, историк и сценарист от ирландски и канадски произход. Въпреки че може да не е толкова продуктивна като някои от другите ирландски писатели, тя е публикувала голямо разнообразие от влиятелни романи. Най-значимият й роман е „Стаята“, който тя публикува през 2010 г. Той беше финалист за наградата „Букър“ и беше широко аплодиран като международен бестселър. Един от нейните по-ранни романи, The Hood, публикуван през 1995 г., спечели наградата Stonewall Book Award. В допълнение към впечатляващата си работа като писател, тя също е била виден защитник на правата на LGBTQ.

Ако искате да видите защо толкова много хора са се влюбили в The Room, помислете дали да не закупите копие за себе си от Amazon.

ХРИСТО БОТЕВ

Христо Ботев е български поет и революционер, който е признат за емблематичен революционер сред следосвобожденските интелектуалци от 19 век в цяла България и околностите. В родината си България той е смятан за национален герой, както и за гений и идеолог. От началото си като син на учител до ранната си смърт, борейки се за българската свобода срещу Османската империя, той циментира своето място в историята на родната си страна. Той беше предимно самоук човек, четеше класически произведения от руски автори, което го доведе до майсторството му в идеите зад руската демокрация. Образованието му, както и философията, предадена му от баща му, спомагат за създаването на човека, който вдъхновява другите да се борят за свобода. След като е изгнан от родината си, той развива контакти с други видни български националисти и исторически личности, сред които Васил Левски, Любен Каравелов, Стефан Стамболов и Панайот Хитов. Всеки един от тези мъже играе ключова роля в борбата за българската свобода. Ботев използва умението си да пише стихове и работата си като редактор в няколко вестника като средство за сплотяване на народа в родината му за борба срещу поробването на Османската империя.

Той е роден в епохата на Българското национално възраждане, когато се изостря борбата на страната срещу вековното турско иго. Неговото обучение в Русия и противоречията между руските либерали и революционните демократи оказват голямо влияние върху формирането на неговия мироглед. Особено увлечен е от идеите на руските революционери М. А. Бакунин и С. Г. Нечаев. След като завършва гимназия в Одеса през 1866 г., Ботев учителства няколко месеца в бесарабското село Задунаевка в училище за деца на български преселници. Болестта на баща му го принуждава да се върне в родния си град Калофер в България, където продължава да преподава, като в същото време проповядва революционни идеи. Този период обаче не продължава дълго заради заплахата от арест от турските власти. През есента на 1867 г. Ботев се премества в Румъния, където живеят много български преселници.

Там се среща с много видни дейци на българското национално възраждане: драматургът Добри Войников, писателите Иван Вазов и Любен Каравелов, борците за българска свобода Васил Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г., събирайки се заедно с „воеводата” (военачалник) Ж. Чернев да премине през Дунава в България, за да се бори за освобождението на отечеството, Ботев пише стихотворението „На раздяла“, в което пророчески предрича съдбата му.

Тази кампания обаче така и не се състоя заради Ж. Арестът на Чернев; Така съдбата подарява на Ботев още осем години живот. В Румъния поетът изкарва насъщния си хляб като преподава и публикува статии в множество емигрантски вестници. Той нямаше достатъчно, за да живее и оцеля, полугладен, в ужасна мизерия, облечен в изтъркани дрехи. През зимата заедно с Васил Левски живее в порутена вятърна мелница край Букурещ. Въпреки всички тези трудности те останаха неустрашими. Ботев е поразен от устойчивостта, енергията и вярата на Левски в крайната победа на революцията. Последният успява да създаде цяла мрежа от революционни комитети в цяла България. През 1873 г., когато турците залавят и обесват този безстрашен революционер, Ботев откликва на тази страшна вест с гениалната си поема „Обесването на Васил Левски“.

През април 1876 г. българите въстават срещу турците и Ботев им се притичва на помощ. На 16 май същата година начело на чета (група от около 20-50 души) той превзема австрийския параход „Радецки” на река Дунав и принуждава капитана да акостира в с. Козлодуй. на българското крайбрежие. От борда на парахода Ботев изпраща телеграми до европейските вестници, в които ги информира за кампанията на своята група и изразява надеждата си, че цивилизованите народи ще подкрепят българите в борбата им за свобода.

Тогава, сякаш предчувстващ собствената си смърт и искащ да бъде на сигурно място, той изпрати писмо до съпругата си Венета и дъщеря си Иванка. В друго писмо от борда на парахода, адресирано до своите революционни другари, Ботев пише за радостта, изпълваща душата му и даваща му сила на лъв в предстоящата борба за свобода на отечеството. По думите му тази радост е била огромна, защото надеждата, която е изразил в стихотворението си Моята молитва, вече е започнала да се осъществява. 20 интересни факта за Христо Ботев.

Самюъл Бекет е широко смятан за един от най-влиятелните романисти, драматурзи и поети на 20-ти век. Докато беше от Ирландия, той публикува книги на френски и английски език. Докато е роден в Ирландия, той почина в Париж през 1989 г. Повечето от неговите творби са свързани с човешката природа, като много от тях хвърлят светлина върху важни социални въпроси на епохата.

Много от книгите му имат мрачни теми, допълнени с леко комедийни нюанси. Въпреки че може да не е толкова известен като своя събрат от Дъблин, Джеймс Джойс, той сам по себе си беше плодовит писател. Много от творбите му остават популярни и до днес. Един от най-известните му романи е „Молой“. Публикуван през 1951 г., той проследява група странни герои, докато преминават през анонимен град и провинция.